Започна срещата между делегации на САЩ и Украйна във Флорида.

🇺🇦🇺🇸 Започна срещата на украинската делегация с държавния секретар на САЩ Марко Рубио и специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф във Флорида за поредния кръг преговори по мирния план, подкрепен от президента Тръмп.

Зетът на Тръмп Джаред Кушнър също присъства на срещата в Маями, съобщи на CNN служител от Белия дом.

Украйна настоява за международни гаранции за сигурност като част от всяко споразумение за приключване на войната, както и за примирие по текущите фронтови линии. Киев отхвърли идеята за отстъпване на територии, които не са вече окупирани от руските войски.

Руският президент Владимир Путин обаче не дава признаци, че е готов да направи отстъпки, като заяви, че войната ще приключи „само когато украинските сили се изтеглят от териториите, които те окупират“.

Рубио се срещна с украинския екип в Женева миналия уикенд, но оттогава главният украински преговарящ Андрий Ермак подаде оставка сред корупционен скандал, а неговото място е заето от Рустем Умеров, председател на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.

Срещата в Женева промени значително оригиналния 28-точков план, разработен от Уиткоф и Кирил Дмитриев – ръководител на руския суверенен фонд и специален пратеник на Кремъл.

Европейските съюзници на Украйна заявиха, че първоначалният план, който се възприема като силно благоприятен за Русия, ще изисква „допълнителна работа“.

Помощникът на Путин Юри Ушаков обяви миналата седмица, че Кремъл е получил последната версия на плана.

„Това не е официален документ, но ние го имаме. Още не сме го обсъждали с никого, защото точките в него изискват наистина сериозен анализ и дискусия“, каза Ушаков.

След като намекна, че иска Украйна да се съгласи на сделка до четвъртък миналата седмица, Тръмп се отказа от налагане на какъвто и да е срок.

„Знаете ли какъв е срокът за мен? Когато приключи“, заяви той.

Преговорите се водят на фона на непрекъснати руски атаки с ракети и дронове срещу градовете и енергийната мрежа на цяла Украйна. Президентът Володимир Зеленски заяви, че през изминалата седмица руската армия е използвала близо 1400 ударни дрона, 1100 управляеми авиационни бомби и 66 ракети в атаките си.

От своя страна Украйна продължава да атакува енергийната и отбранителна мрежа на Руската федерация с ракети и дронове. Украйна също така използва морски дронове през петък и събота за удари в Черно море срещу два санкционирани нефтени танкера, използвани за доставки на руски петрол.

Двата танкери, които плаваха под флага на Гамбия, бяха повредени, но не потънаха.

Докато преговорите продължават, бившият главнокомандуващ на украинската армия Валерий Залужний, смятан за потенциален съперник на Зеленски, пише в неделя в Daily Telegraph, че „войната не винаги завършва с победата на една страна и поражението на другата“.

„Ние, украинците, се стремим към пълна победа, но не можем да отхвърлим опцията за дългосрочно приключване на войната“, пише Залужний.

Русия и Украйна обсъдиха размяна на пленници, но остават далеч от прекратяване на огъня.

🇺🇦🕊️🇷🇺 Русия и Украйна обсъдиха бъдеща размяна на военнопленници на кратката сесия от мирните преговори в Истанбул тази вечер, но остават далеч от споразумение за условията на евентуално прекратяване на огъня и среща на техните лидери.

„Имаме напредък по хуманитарния аспект, но няма напредък по спирането на военните действия“, заяви главният украински делегат Рустем Умеров след разговори, продължили едва 40 минути.

Той сподели, че украинската страна е предложила среща между президентите Володимир Зеленски и Владимир Путин преди края на август: „Като се съгласи с това предложение, Русия може ясно да демонстрира своя конструктивен подход“, добави той.

Главният руски делегат Владимир Медински заяви, че целта на срещата между лидерите трябва да бъде подписване на споразумение, а не „да се обсъжда всичко от нулата“. Той поднови призива на Москва за поредица от кратки прекратявания на огъня от 24-48 часа, за да се даде възможност за изваждане на тела. Украйна отговори, че иска незабавно и много по-дълго прекратяване на огъня.

Разговорите се проведоха малко повече от седмица, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши с тежки нови санкции срещу Русия и страните, които купуват нейния износ, освен ако не бъде постигнато мирно споразумение в рамките на 50 дни.

Нямаше признаци за напредък към тази цел, въпреки че и двете страни заявиха, че е имало дискусия за следващи хуманитарни обмени след поредица от размени на военнопленници, последната от които се състоя днес.

Медински каза, че преговарящите са се съгласили да разменят най-малко 1200 още военнопленници от всяка страна, а Русия е предложила да предаде още 3000 украински тела. Той също така заяви, че Москва работи по списък от 339 имена на украински деца, за които е обвинявана в отвличане. Русия отрича обвинението и твърди, че е предложила защита на деца, разделени от родителите си по време на войната.

„Някои от децата вече са върнати обратно в Украйна. Работата по останалите е в ход. Ако бъдат намерени техните законни родители, близки роднини, представители, тези деца незабавно ще се върнат у дома“, каза Медински.

Умеров каза, че Киев очаква „по-нататъшен напредък“ по въпроса с военнопленниците и добави: „Продължаваме да настояваме за освобождаването на цивилни, включително деца“. Украинските власти твърдят, че най-малко 19 000 деца са били принудително депортирани от февруари 2022 г.

Преди разговорите Кремъл беше занижил очакванията, като описа позициите на двете страни като диаметрално противоположни и отбеляза, че никой не трябва да очаква чудеса.

Продължила едва 40 минути, срещата беше по-кратка дори от предишните срещи на двете страни на 16 май и 2 юни, които продължиха общо под три часа.

Олександър Бевз, член на украинската делегация, каза, че тя е предложила провеждането на среща между Путин и Зеленски през август, защото това би спазило крайния срок, определен от Тръмп за сделка.

Путин отказа предизвикателството за лична среща, отправено му от Зеленски, когото не смята за легитимен лидер, защото Украйна, която се намира във военно положение, не е провеждала нови избори след изтичането на петгодишният му мандат миналата година.

Тръмп подобри отношенията си със Зеленски след разгорещения спор с него в Белия дом през февруари и напоследък все по-често изразява разочарованието си от поведението на Путин.

Миналата седмица Ройтерс цитира трима неназовани източници от Кремъл, според които Путин ще продължи да се сражава в Украйна, необезпокояван от ултиматума на Тръмп, докато Западът не се съгласи с неговите условия за мир, и че териториалните му претенции биха могли да се разширят с напредването на руските сили.

Срещата между САЩ и Украйна в Рияд започна.

🇺🇦🇺🇸🇸🇦 Срещата между делегации на САЩ и Украйна започна преди броени минути в Рияд, съобщава Ройтерс. Тя ще включва обсъждане на предложенията за защита на критичната инфраструктура, заяви украинският министър на отбраната, като част от дипломатическия натиск на американския президент Доналд Тръмп за прекратяване на тригодишната война.

Срещата в Саудитска Арабия, която ще бъде последвана от преговори утре между делегациите на САЩ и Русия, идва на фона на изказване от специалния пратеник на САЩ Стив Виткоф, изразил оптимизъм относно шансовете за прекратяване на най-смъртоносния военен конфликт в Европа след края на Втората световна война.

„Чувствам, че иска мир“, заяви Виткоф пред Fox News в неделя, имайки предвид руския президент Владимир Путин.

„Мисля, че в понеделник в Саудитска Арабия ще видите реален напредък, особено що се отнася до примирие между двете страни за корабите в Черно море. И това естествено ще насочи нещата към пълно прекратяване на огъня.“

Отделно, съветникът по националната сигурност на Белия дом Майк Уолц каза, че Съединените щати обсъждат редица мерки за изграждане на доверие, насочени към прекратяване на войната, включително относно бъдещето на украинските деца, отвлечени в Русия.

Обявявайки началото на преговорите в Рияд, украинският министър на отбраната Рустем Умеров, който ръководи делегацията на страната си, написа във Фейсбук: „Ние изпълняваме директивата на президента на Украйна за приближаване към справедливия мир и укрепване на сигурността“.

Миналата седмица Путин се съгласи с предложението на Тръмп двете страни да спрат взаимните атаки срещу енергийната си инфраструктура за 30 дни, но това тясно определено прекратяване на огъня беше поставено под съмнение, след като и двете страни докладваха за нови удари.

Мащабна атака на руски дронове срещу столицата Киев през изминалата нощ уби най-малко трима души, сред които 5-годишно дете, причинявайки пожари във високи жилищни сгради и щети в цялата столица, според украински длъжностни лица.

В същото време руските власти съобщиха, че тяхната противовъздушна отбрана е унищожила 59 украински дрона, насочени срещу югозападните региони на страната, като добавиха, че ударите са убили един човек в Ростов.

Изправен пред продължаващото настъпление на руските войски в Донбас, украинският президент Володимир Зеленски подкрепи призива на Тръмп за общо 30-дневно прекратяване на огъня.

Съединените щати връщат незабавно военната помощ и разузнавателния обем за Украйна.

🇺🇸🤝🇺🇦 Съединените щати възобновяват незабавно споделянето на разузнавателни данни и предоставянето на военна помощ на Украйна, след като нейната делегация се съгласи да приеме предложението на президентската администрация на Доналд Тръмп за 30-дневно примирие с Русия.

„Украйна изрази готовност да приеме предложението на САЩ за въвеждане на незабавно, временно 30-дневно прекратяване на огъня, което може да бъде удължено по взаимно съгласие на страните“, се посочва в съвместно изявление, публикувано във вторник след срещи в Саудитска Арабия.

„Съединените щати ще съобщят на Русия, че руската реципрочност е ключът към постигането на мир“, се допълва в изявлението.

Бъдещето на подкрепата на САЩ за Киев беше поставена под въпрос след извънредния спор пред камерите между президента на САЩ Доналд Тръмп и украинския му колега Володимир Зеленски в Овалния кабинет на 28 февруари, в резултт на който Белият дом спря обмена на разузнавателни данни с Киев.

Междувременно екипът на Тръмп предприе поредица от политически ходове на затопляне с Русия, традиционно смятана за основен геополитически съперник на западния свят. От своя страна самият Тръмп обвини лъжливо Украйна за започването на войната и описа Зеленски като диктатор.

Тръмп се обърна накратко към съобщението за 30-дневно прекратяване на огъня пред Белия дом по-рано днес, като каза на репортери: „Украйна се съгласи с това и се надяваме, че Русия ще се съгласи с това“. На въпрос дали Зеленски ще бъде поканен отново в Белия дом, той отговори: „Разбира се, абсолютно“.

Зеленски приветства предложението за прекратяване на огъня като „положителна стъпка“ по време на своето вечерно обръщение към нацията и допълни че Киев иска „да направи всичко възможно, за да постигне мир възможно най-бързо и надеждно – така че войната никога повече да не се върне“.

В съвместно изявление по-рано днес делегациите на САЩ и Украйна заявиха, че Тръмп и Зеленски са се „разбрали да сключат възможно най-скоро“ сделка за разработване на критичните минерални ресурси на Украйна – пакт, предназначен да „разшири“ иконониката на Украйна и да ѝ гарантира „дългосрочен просперитет и сигурност“.

Сделката за минералите беше спряна след сблъсъка между Тръмп и Зеленски.

„Делегациите обсъдиха също значението на усилията за хуманитарна помощ като част от мирния процес, особено по време на гореспоменатото прекратяване на огъня, включително размяната на военнопленници, освобождаването на задържани цивилни и връщането на отвлечените украински деца“, се посочва в съвместното изявление.

Разговорите в Саудитска Арабия бяха ръководени от държавния секретар Марко Рубио, съветника по националната сигурност Майк Валц, украинския външен министър Андрий Сибиха, украинския министър на отбраната Рустем Умеров и началникът на президентския кабинет Андрий Йермак.

„Представителите на двете нации похвалиха храбростта на украинския народ в защита на своята страна и се съгласиха, че сега е моментът за започване на процес към траен мир“, се допълва в съвместното изявление.

„Украинската делегация повтори силната благодарност на украинския народ към президента Тръмп, Конгреса на САЩ и народа на Съединените щати за постигането на потенциално значим напредък към мир“, завършва изявлението.

По време на преговорите, проведени по-рано днес в крайбрежния град Джеда, журналистите бяха въведени за началото на брифинг с Рубио и Валц, само за да бъдат изведени, при което преговорите продължиха.

Делегацията на Киев даде обещание за пресконференция, но тя беше сведена единствено до брифинг с украински журналисти, което свидетелства за напрегнатия характер на дискусиите.

Пийт Хегсет: Без американски войски в Украйна и членство в НАТО.

🇺🇸 Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет каза в сряда, че войната между Украйна и Русия „трябва да приключи“, че присъединяването на Киев към НАТО е нереалистично и че САЩ вече няма да дават приоритет на европейската и украинската сигурност, тъй като администрацията на Тръмп пренасочва вниманието си към осигуряването на собствените си граници и възпирането на войната с Китай.

В забележки преди срещата на контактната група за отбраната на Украйна Хегсет отбеляза също, че европейските войски трябва да бъдат основната сила, осигуряваща сигурността на следвоенна Украйна - нещо, в което американските войски няма да участват, добави той.

„Съединените щати не вярват, че членството на Украйна в НАТО е реалистичен резултат от споразумение чрез преговори“, каза Хегсет. И добави, че всички гаранции за сигурност, предложени на Украйна, „трябва да бъдат подкрепени от способни европейски и неевропейски войски“.

„За да бъде ясно, като част от всяка гаранция за сигурност, няма да има американски войски, разположени в Украйна“, каза той.

Хегсет също каза, че връщането към границите на Украйна отпреди 2014 г., преди Русия да нахлуе в Крим и Източна Украйна, „е нереалистична цел“.

Много съюзници от НАТО всъщност биха се съгласили с Хегсет, че връщането на Крим от Русия не е реалистично и дори украинският президент Володимир Зеленски не е настоявал за това като предшественик на мирните преговори. Един служител на НАТО каза, че е по-притеснително, ако Хегсет беше казал, че връщането към границите на Украйна отпреди 2022 г. е нереалистично.

Но коментарите относно гаранциите за сигурност със сигурност ще разтревожат Зеленски, който каза тази седмица, че Европа не може да предостави значими гаранции за сигурност на Украйна без американско ръководство. Зеленски също така продължи да настоява, че присъединяването на страната му към НАТО е единственият начин да възпре Русия от предприемане на нови атаки в бъдеще.

Часове след изказването на Хегсет, президентът Доналд Тръмп обяви, че е разговарял с руския президент Владимир Путин в сряда сутринта. Тръмп каза, че двамата са се съгласили да работят "много тясно" заедно и да започнат "незабавно" преговори за прекратяване на войната в Украйна.

„Ще започнем, като се обадим на президента Зеленски от Украйна, за да го информираме за разговора“, каза Тръмп. Кремъл каза в сряда, че Путин е поканил Тръмп да посети Москва, което ще отбележи първото посещение на американски президент от 2013 г.

Тръмп разговаря със Зеленски малко след като разговаря по телефона с Путин. По-късно в сряда следобед той каза, че е съгласен с Хегсет и не „смята, че е практично“ Украйна да се присъедини към НАТО.

Представител на европейската отбрана каза пред CNN, че макар мнозина в НАТО да не вярват непременно, че Украйна може да се присъедини към алианса предвид политическите реалности с Русия, те също така не го казват публично, както го направи Хегсет, защото искат да избегнат идеята на Русия, че може да диктува кой може и кой не може да се присъедини към Алианса.

Някои бивши служители от администрацията на Байдън заявиха, че Хегсет е отстъпил ценен ливъридж още преди началото на преговорите.

„Те току-що предадоха една от основните точки на влияние, преди дори да започнат преговорите“, каза бившият говорител на Държавния департамент Матю Милър.

Няма да има нова помощ от САЩ за Украйна

Хегсет също не обяви нова помощ от САЩ за Украйна. „Ние също сме тук днес, за да изразим пряко и недвусмислено, че суровите стратегически реалности пречат на САЩ да се фокусират основно върху сигурността на Европа“, заяви той.

Коментарите на Хегсет не бяха непременно изненада за съюзниците. НАТО и Европейският съюз се подготвяха САЩ да се оттеглят значително от водещата роля, която играеха от 2022 г. насам в предоставянето и координирането на военна помощ за Украйна. Ето защо НАТО създаде собствен механизъм за сигурност, за да помогне за координирането на военната помощ за страната.

„Чуваме вашите опасения относно засилването на Украйна и чуваме вашите опасения относно засилването на европейската сигурност“, каза в отговор министърът на отбраната на Обединеното кралство Джон Хийли. „Ние сме и ще го направим.“

Обединеното кралство може бързо да измести САЩ като най-близкия съюзник на Украйна. Той председателства срещата на Контактната група по отбраната на Украйна за първи път в сряда, а украинският министър на отбраната Рустем Умеров публикува дълъг разказ за срещата си с Хийли в НАТО в сряда, придружен от снимка на двамата, които се ръкуват и се усмихват.

За разлика от това, описанието на срещата на Умеров с министъра на отбраната Пийт Хегсет беше дълго едно изречение, придружено от снимка, на която стоят един до друг, без да се ръкуват.

А генералният секретар на НАТО Марк Рюте отбеляза по-рано в сряда, че е „съгласен“ с Тръмп, „че трябва да изравним помощта за сигурността на Украйна. Но за да променим траекторията на конфликта, трябва да направим още повече.

А холандският министър на отбраната Рубен Брекелманс посочи пред CNN: „Съгласен съм, че Европа трябва да направи много повече, за да защити собствения си континент и да защити собствената си сигурност“.

Но коментарите на министъра на отбраната на САЩ бяха най-ясната артикулация досега за това как администрацията на Тръмп планира да се отдели от Европа и да превърне украинската война в изцяло европейски проблем. Това е рязко отклонение от подхода на администрацията на Байдън, която превърна трансатлантическия съюз и подкрепата за Украйна в центъра на своята външна политика.

По-малките страни от източния фланг на алианса – тези, които са най-близо до Русия – са особено притеснени от отстъпването на САЩ.

Министърът на отбраната на Латвия Андрис Спрудс каза, че САЩ са „абсолютно незаменими“, когато става въпрос за „ограничаване и сдържане на страната агресор, Русия“.

Повторен призив за увеличаване на разходите за отбрана

Хегсет също повтори призивите на Тръмп към съюзниците да увеличат разходите си за отбрана до 5% от техния БВП, вместо 2%, като подчерта, че последното „не е достатъчно“. Високопоставен служител на НАТО каза пред репортери в сряда, че „молбата на САЩ към съюзниците в Европа... да инвестират повече не е нищо ново“ и се съгласи, че 2% е твърде малко.

Към края на изказването си Хегсет подчерта, че САЩ „остават ангажирани със съюза на НАТО и с отбранителното партньорство с Европа. Точка. Но Съединените щати повече няма да толерират дисбалансирани отношения, които насърчават зависимостта.

Европейски служител по отбраната каза, че след изказването на Хегсет е имало общо чувство на облекчение, че САЩ не планират да се оттеглят напълно от НАТО. Настроенията са, че докато САЩ остават член на алианса, ще има поне малко място за преговори относно спецификата на подкрепата на САЩ за Европа и Украйна.

Засега САЩ не спират военната помощ за Украйна, която вече тече от пакети помощи, обявени по време на предишната администрация.

Но както отдавна се случва, Украйна все още се нуждае от повече бронирани машини, оръжия с голям обсег и системи за противовъздушна отбрана, посочи представител на НАТО пред CNN. И Хегсет не даде никакви индикации в сряда, че Вашингтон ще продължи да копае военните запаси, за да изпраща оръжия и оборудване в Украйна.

Министерството на отбраната все още не го е направило с близо 4 милиарда долара оторизирани от Конгреса средства, останали от предишната администрация.

Освен това Хегсет не очерта как може да изглежда евентуално договорено споразумение между Украйна и Русия. В интервю за британския The Guardian, публикувано във вторник, Зеленски предложи размяна на територия, превзета от украинските сили в района на Курск на Русия, с украинска територия, завзета от Русия, но Москва бързо отхвърли идеята.

„Русия никога не е обсъждала и няма да обсъжда темата за размяната на територията си“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков в сряда.

Както CNN съобщи във вторник, има засилващ се консенсус в администрацията, че Путин, а не Зеленски, ще бъде основното препятствие за привличане на двете страни на масата за преговори. Европейски служители по подобен начин казаха, че не са видели признаци, че Путин е готов за участие в смислени преговори.

Рустем Умеров е разследван за злоупотреба с власт.

🇺🇦 Националното антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ) е предприело разследване на възможни злоупотреби с власт от министъра на отбраната Рустем Умеров, заяви директорът на агенцията Семен Кривонос на пресконференция на 10 февруари.

След като освободи Марина Безрукова от поста директор на Агенцията за отбранителни поръчки (ДПА) и назначи на нейно място Арсен Жумадилов, срещу Умеров беше образувано „досъдебно разследване“, което накара Центъра за действие срещу корупцията (АНТАК) да подаде жалба в НАБУ.

„Досъдебното разследване продължава, за да се установяват всички обстоятелства – има ли престъпление или не, има ли извършители или не. Не бих казал, че има образувано наказателно производство срещу някого. Образувано е по сигнал за възможни злоупотреби“, отбеляза Кривонос.

НАБУ започна досъдебното разследване на 28 януари, а уволнението на Безрукова последва седмица на ескалация на напрежението между министерството и ДПА.

На 21 януари надзорният съвет на ДПА гласува единодушно за удължаване договора на Безрукова с още една година. Според украинското законодателство надзорните съвети имат право да назначават и уволняват едностранно ръководителите на държавни предприятия.

Но поради измененията, направени наскоро в устава на агенцията от Министерството на отбраната, което контролира ДПА, министерството може да отменя решенията на надзорния съвет. Умеров отмени решението на борда на 24 януари, заявявайки, че няма да поднови договора на Безрукова като ръководител на агенцията. Той посочи като причина незадоволителни резултати и назначи Жумадилов, който ръководи и Държавния логистичен оператор (ДОТ).

Антикорупционни активисти и депутати смятат, че поправките и решението на военния министър са незаконни. АНТАК обвини Министерство на отбраната във „враждебно поглъщане“ и манипулация на регистъра на държавните предприятия, за да „узакони“ назначението на Жумадилов.

ДПА обяви, че продължава да работи под ръководството на Безрукова, която пое агенцията през януари 2024 г., а договорът ѝ изтече в края на януари 2025 г.

Умеров освободи и двама членове на надзорния съвет на агенцията – Тарас Чмут и Юрий Джигир.

Президентът Володимир Зеленски коментира ситуацията на 2 февруари, като заяви, че министърът на отбраната има правото да направи всичко, за да гарантира, че няма да има забавяне в доставките.

Според украинското законодателство, ако длъжностни лица са злоупотребили със своята власт или служебно положение по начин, който е довел до „сериозни последици“, те се наказват с лишаване от свобода от три до шест години и от правото да заемат определени длъжности или да се занимават с определени дейности до три години.

Украинска делегация начело с Рустем Умеров е на официална визита в Сеул.

Украинският министър на отбраната Рустем Умеров присъства на събитие за отбелязване на Деня на сухопътните сили на Украйна в Киев, Украйна, на 12 декември 2023 г.
📸 Снимка: NurPhoto

🇺🇦🤝🇰🇷 Украинска делегация начело с министъра на отбраната Рустем Умеров днес сутринта е пристигнала на посещение в Южна Корея, което има за цел да поиска военна помощ от властите в Сеул, съобщиха няколко медии.

Очаква се тя да се срещне с президента Юн Сук Йол още днес, съобщава The Korea Times, цитирайки няколко източника, близки до въпроса. По-рано президентът на страната заяви, че не изключва доставката на оръжие за Киев на фона на засиленото сътрудничество между Москва и Пхенян.

Двустранните отношения между Северна Корея и Руската федерация навлязоха в ново ниво, когато Пхенян изпрати около 11 000 от своите най-елитни военнослужещи, за да се сражават в редиците на за руската армия срещу Украйна. По-голямата част от изпратените войски в момента се обучават заедно с руските сили, подготвяйки се за мащабна офанзива за възвръщане на контрола над Курска област.

Преди планираната среща делегацията се е срещнала с южнокорейския съветник по националната сигурност и бивш министър на отбраната Шин Уон-сик, според южнокорейската медия Dong-a Ilbo.

Правителството на Южна Корея все още не е потвърдило пристигането на украинската делегация. В интервю за корейския обществен радио-телевизионен оператор KBS World Володимир Зеленски заяви, че страната му ще предостави на Южна Корея подробна молба за военна подкрепа.

Доскоро Сеул се съпротивляваше на доставката на смъртоносни оръжия за Украйна и вместо това избра да предостави финансова и хуманитарна подкрепа, като се позова на законодателни ограничения. Някои медийни съобщения от миналата година твърдят, че страната тайно е доставяла артилерийски снаряди на Украйна чрез посредничеството на Съединените щати, въпреки че властите в Сеул отхвърлиха подобни хипотези.

Живеейки в постоянно напрежение със своите съседи на север, Южна Корея може да се похвали с мощна армия и една от най-силните отбранителни индустрии в световен мащаб, което превърна страната в основен износител на оръжие.

Експерти споделиха пред украинското издание The Kyiv Independent, че Сеул може да окаже най-големия донор на подкрепа за Украйна чрез доставките си на боеприпаси. Страната разполага не само с 155-милиметрова артилерия, но и с 3,4 милиона 105-милиметрови снаряди, които са съвместими с някои от украинските оръдия.

Коалицията за доставка на дронове за Украйна ще събере 1,8 милиарда долара до края на годината.

Украински оператор пилотира атакуващ дрон в близост до фронтовата линия в Запорожка област в южна Украйна, 21 февруари 2024 г.
📸 Снимка: Scott Peterson/Getty Images

🇪🇺🤝🇺🇦 Украинският министър на отбраната Рустем Умеров съобщи в социалните медии, че членовете на Международната коалиция за безпилотни самолети, подкрепящи въоръжените сили на Украйна, увеличават вноските си до 1,8 милиарда евро, цитирайки актуализации от Латвия, която ръководи инициативата заедно с Обединеното кралство.

Коалицията за безпилотни летателни апарати беше създадена през февруари 2024 г. като част от контактната група за отбрана на Украйна. Тя включва 17 държави и се фокусира преди всичко в гарантиране на украинското надмощие в безпилотните летателни апарати чрез последователни вериги за доставки и подкрепа за производството на дронове на запад.

Целите на коалицията са да доставя модерни безпилотни самолети за разузнавателни и бойни цели, което значително повишава военната ефективност на Украйна срещу руската агресия. Този принос подобрява технологичното предимство на бойното поле, позволявайки по-ефективни удари срещу руските сили.

Министър Умеров подчерта, че първата среща между лидерите на коалицията се е състояла на 31 октомври в Рига, като са присъствали представители на всички 17 държави-членки: Австралия, Великобритания, Дания, Естония, Италия, Канада, Латвия, Литва, Люксембург, Холандия, Германия, Нова Зеландия, Полша, Франция, Чехия, Швеция и Украйна.

Тази година Латвия ще допринесе с общо 20 милиона евро за усилията, включително най-малко 10 милиона евро за вътрешни поръчки и 5 милиона евро за съвместни покупки на коалицията, като освен това подписа споразумение за обучение на украински военнослужещи в различни програми за пилотиране на дронове.

„Дроновете са оръжията на бъдещето, които вече помагат на Украйна да защити територията си и да спаси живота на нашите войници. Благодарим на нашите партньори за техния принос за победата на Украйна“, подчерта Умеров.

По-рано украинският президент Володимир Зеленски обяви плановете си за производство на най-малко 30 000 дронове с голям обсег и 3 000 ракети през идната година. Продължават и усилията за подобряване на защитата срещу атакуващи дронове от типа „Шахед“, използващи FPV технология.

Норвегия ще финансира производството на оръжия и военно оборудване в Украйна.

Украинският министър на отбраната Рустем Умеров със своя норвежки колега Бьорн Арилд Грам по време на съвместна пресконференция в Осло, 14 ноември 2024 г.
📸 Снимка: Rustem Umerov on X

🇳🇴🤝🇺🇦 Норвегия ще финансира украинско производство на оръжия и военно оборудване, разкри украинският министър на отбраната Рустем Умеров след като проведе срещи на високо ниво с норвежкия министър-председател Йонас Гар Стьоре и неговия министър на отбраната Бьорн Арилд Грам на 15 ноември в Осло.

„Норвегия ще се включи към датския модел на подкрепа – директно финансиране на производство в Украйна. Това ще ускори производството и доставката на оръжие за нашите отбранителни сили“, обясни Умеров.

Въпреки че конкретната сума на инвестицията от Норвегия не е разкрита, Умеров подчерта, че тази инициатива ще засили отбранителните способности на Украйна на фона на продължаващата война с Русия.

В допълнение към финансирането на производството, Умеров обяви дискусии за нова рамка за партньорство, наречена „норвежки модел“.

„Това включва нов инвестиционен подход, насочен към украинските компании за отбранителни технологии. Подробностите ще бъдат оповестени по-късно“, добави Умеров.

Украинският министър на отбраната пристигна в Осло на 14 ноември на официално посещение за укрепване на сътрудничеството в областта на отбраната между двете нации.

По-рано Украйна подписа серия от споразумения с Дания за закупуване на оръжия от украински отбранителни предприятия за 535 милиона евро.

Освен това Европейската комисия обяви историческите 300 милиона евро финансиране за съвместни доставки на оръжия, като „повечето избрани проекти включват също доставка на отбранителни продукти, предназначени за Украйна, включително системи за противовъздушна и противоракетна отбрана и боеприпаси, укрепващи отбранителните способности на страната в в контекста на продължаващата руска агресия“, се казва в прессъобщението на ЕК.

Столтенберг ще поиска от съюзниците военна помощ за Киев от поне €40 млрд. годишно

Германският министър на отбраната Борис Писториус се ръкува с украински войник, преминаващ обучение за работа с предоставени от Германия системи за противовъздушна отбрана, 29 май 2024 г.
📸 Снимка: AP Photo

🇺🇦 Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг ще поиска от съюзниците си да обещаят минимум 40 млрд. евро годишно за финансиране на военна помощ за Украйна, предаде Ройтерс, позовавайки се на източник от Алианса.

"Трябва да поддържаме сегашното ниво на подкрепа като минимум, за да осигурим предвидимост, от която Украйна се нуждае, за толкова дълго време, колкото е необходимо", заяви източникът от НАТО, цитиран от БТА.

И добави, че съюзниците предоставят около 40 млрд. евро годишно, откакто Русия предприе пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г.

Външните министри на НАТО се събират довечера за двудневна среща в Прага и се очаква да обсъдят предложението на Столтенберг утре на работно заседание.

Междувременно министърът на отбраната на Германия Борис Писториус обяви нов оръжеен пакет на стойност 500 млн. евро в подкрепа на Украйна по време на посещение в пристанищния град Одеса, предаде немската информационна агенция DPA.

Той се срещна с украинския министър на отбраната Рустем Умеров, за да обсъдят военните нужди на Киев.

"Ще продължим да ви подкрепяме в тази отбранителна кампания", заяви Писториус по време на срещата в Одеса, цитиран от БТА,  добавяйки, че някои от оръжията вече са напът да бъдат доставени.

Пакетът съдържа голям брой ракети за немските системи за противовъздушна отбрана IRIS-T със среден обсег на действие (SLM, 40 км), както и неуточнено количество ракети за същата система, но с малък обсег на действие (SLS, 12 км).

Помощта включва и безпилотни системи, както за разузнаване, така и за водене на бойни действия в акваторията на Черно море, както и крайно необходими резервни части, вкл. цеви за предоставените от Германия артилерийски установки и резервни двигатели за немските танкове „Леопард“.

Украйна е утроила производството си на оръжия

📸 Снимка:  Безпечний Район

"Украйна е утроила производството си на оръжия миналата година и 500 компании вече работят в отбранителния сектор на страната. Това съобщи днес министърът на стратегическата промишленост Олександър Камишин, цитиран от Ройтерс.

Компаниите са 100 държавни и 400 частни, а тази година Украйна планира "значително да увеличи производството на боеприпаси", каза още Камишин по време на телевизионно обръщение в Киев.

Миналата година нашата отбранителна промишленост достави три пъти повече продукти, отколкото през 2022 година. Капацитетът за 2024 г. е шест пъти по-голям от този през миналата година.

Министърът обаче добави, че колкото и да се увеличава този тип производство в Украйна, нуждата на украинската армия от артилерия е по-голяма от възможностите на Украйна, САЩ и Европейския съюз, взети заедно.

Камишин каза още, че Украйна е започнала производството на оръжия с голям обсег на действие, и намекна, че част от тях скоро ще бъдат доставени на фронта.

Миналата година нашите отбранителни сили започнаха да поразяват стратегически цели дълбоко в тила на Русия, използвайки оръжия, произведени в Украйна. Миналата година видяхме наши безпилотни летателни апарати в действие както във въздуха, така и в морето. Тази година ще бъде годината, в която ще ги видим на сушата. Това ще бъде годината, в която ще чуете повече за наземни роботизирани системи.

Сирски посети фронтовата линия

Междувременно главнокомандващият украинската армия Олександър Сирски и министърът на отбраната Рустем Умеров посетиха командни пунктове близо до фронтовата линия, за да анализират бойното поле и да засилят отбраната.

Сирски описа ситуацията на фронта по следния начин:

Врагът редовно щурмува позициите на нашите войски. В много райони ситуацията е сложна и изисква постоянно наблюдение.

Според Сирски необходимите по-нататъшни действия включват "защита на войските от дронове и въздушни удари с управляеми авиационни бомби, както и укрепване на отделни участъци на фронта".

Украинските военни съобщават, че след превземането на град Авдеевка, руските войски провеждат щурмови действия в няколко сектора на фронта, включително в Донецка област, както и в посока Купянск, Харковска област и в района на село Роботино в Запорожка област.

Източник: Actualno.com

Кой е Рустем Умеров - кримският татарин, станал военен министър на Украйна

Рустем Умеров по време на първия кръг преговори с Русия в Беларус, 28 февруари 2022 г.
Снимка: AP Photo

Той е потомък на кримски татари, депортирани от Сталин. След началото на руската инвазия се доказва като умел преговарящ и като способен да се справя с корупцията на държавно ниво. Как Рустем Умеров стигна до поста военен министър на Украйна?

Тази седмица (на 3 септември 2023 г - бел. ред.) украинският президент Володимир Зеленски обяви рокада на върха на военното министерство. На мястото на стоящия редом с него от началото на руската агресия през февруари миналата година Олексий Резников Върховната Рада назначи на министерския пост в сряда не толкова известния за широката публика бивш опозиционен депутат Рустем Умеров.

Може би изненадващо за някои, но назначението на първия мюсюлманин в украинското правителство има своето обяснение както от прагматична, така и от символична гледна точка.

Умеров е потомък на кримски татари, депортирани от режима на Сталин през 40-те години на миналия век в Узбекистан, и неведнъж е защитавал позицията, че анексираният през 2014 г. Кримски полуостров трябва да бъде върнат в състава на Украйна.

Той беше част от украинските екипи, преговаряли успешно за размяна на военнопленници след окупацията на Мариупол, както и за постигането на сделката с Русия за износ на зърно, която Владимир Путин впоследствие развали.

През последната година Умеров управлява Фонда за държавно имущество, който се занимава с приватизацията на държавни активи. В рамките на краткия си мандат той направи процедурите по-прозрачни, увеличавайки приходите, а и успя да разсее натрупалите се през годините съмнения за корупционни практики.

Именно борбата с корупцията напоследък стана основен приоритет за управлението на Зеленски на фона на увеличаващите се западни съмнения и критики около снабдяването на украинската армия.

“Върховната Рада на Украйна познава добре този човек и г-н Умеров няма нужда от допълнително представяне”, каза в неделя президентът, с което даде да се разбере, че смята Умеров за най-правилния избор, който едновременно ще сложи в ред военното министерство и ще отправи ясен знак към Русия за намеренията на Киев.

Татарският произход

Рустем Умеров е роден през 1982 г. в узбекистанския град Самарканд. Семейството му се е установило там след депортацията на стотици хиляди кримски татари през 1944 г., извършена от Червената армия по заповед на Йосиф Сталин. Като повод за това решение е използвано твърдението на Кремъл, че татарите са сътрудничили на нацистите.

Умеров и близките му се завръщат в Украйна през 90-те години на миналия век, след като през 80-те кримските татари получават разрешение да се върнат по родните си земи.

Както сам казва в свое интервю пред украинския вестник Liwyj bereh, затова той съдържа в себе си “екзистенциална опозиция срещу колониалната и грабителска политика на Русия”.

Години наред Умеров е съветник на Мустафа Джемилев, исторически лидер на кримските татари. Умеров е и член на Курултая - съветът на кримските татари, както и съпредседател на Кримската платформа - международна дипломатическа инициатива, фокусирана върху преговорите с Русия след окупацията на полуострова през 2014 г.

През 2021 г. пише в своя статия, че “депортирането на кримските татари е едно от най-големите престъпления на съветския режим”, добавяйки, че “то беше започнато от тираните на власт по това време, за да унищожат цяла нация”.

Още през 2014 г. Умеров участва в преговори с руските власти за освобождаването на кримски татари, арестувани след анексирането на полуострова.

След началото на непредизвиканата пълномащабна офанзива на Русия в Украйна той казва пред Би Би Си, че е решен “да намери политическо и дипломатическо решение на тази брутална инвазия”.

Успешната кариера

Новият военен министър на Украйна досега не е бил пряко свързан с военните. Той е бакалавър по икономика и магистър по финанси. Умеров започва кариерата в частния сектор, като през 2004 г. се присъединява към един от основните телекоми в страната.

Девет години по-късно основава собствена инвестиционна компания - ASTEM, както и едноименна фондация. През 2013 г. той прави и благотворителна програма, която да подпомага успешното кандидатстване на украинци в Станфордския университет в САЩ.

Макар че започва да се занимава с политика още след руската окупация на Крим през 2014 г., официално се кандидатира за депутат чак през 2019 г. Издигнат е от опозиционната реформаторска партия “Голос” (“Глас”), която напуска през септември 2022 г., за да оглави Фонда за държавно имущество.

Именно там прави впечатление благодарение на реформаторските си способности като мениджър. На Умеров се приписват основните заслуги за изчистването на образа на държавната структура, продаваща активи на частни инвеститори.

За една година на поста той успява да увеличи приходите на фонда до рекордни нива. Само за първото тримесечие на 2023 г. институцията отчита най-високия си резултат от десетилетие насам - около 24 млн. долара от продажба на държавни активи на търг, сред които търговското морско пристанище Уст-Дунайск в района на Одеса.

По повод назначението на Умеров начело на военното министерство директорът на антикорупционния център Виталий Шабунин коментира, че това “вероятно ще бъде най-доброто решение на президента”.

Досегашният заместник на Умеров във фонда - Александър Федоришин, казва, че именно опитът му в счетоводството и финансите ще бъдат от полза на военното министерство. Федоришин прогнозира, че новият министър най-вероятно ще преследва промени, с които да направи договорите на военните по-прозрачни, както е постъпил на досегашния си пост във фонда.

Международните контакти

Преди да подаде оставка като депутат, за да оглави Фонда за държавно имущество, в парламента Умеров ръководи комисия за контрол на разпределянето на западната военна помощ.

Междувременно той демонстрира и уменията си като преговарящ. Още в първите седмици от руската инвазия е част от украинската делегация, изпратена на първия кръг от преговорите между Москва и Киев в Беларус.

Умеров е основен преговарящ при размяната на големи групи военнопленници, довела и до връщането в Украйна на бойците на “Азов” от Мариупол.

Играе ключова роля и в преговорите по зърненото споразумение с Русия, постигнато в Турция с посредничеството на ООН през лятото на 2022 г. Сделката осигури износа на украински храни от черноморските пристанища. Почти една година по-късно Москва обаче се оттегли от споразумението, а опитът на турският президент Реджеп Тайип Ердоган да съживи сделката по-рано тази седмица се провали.

Умеров е и член на украинската делегация по време на посещение на Зеленски в Саудитска Арабия през май. Придружава и първата дама Олена Зеленска при визитата ѝ в Обединените арабски емирства през март.

Именно връзките на Умеров с Турция и ислямския свят го правят особено ценен за Зеленски. Разпознаваемостта му в Анкара винаги е била важна за Украйна. Пример в тази посока са закупените от Турция безпилотни самолети Bayraktar, които помогнаха на Украйна да отблъсне руските атаки в началото на войната.

Добрите отношения с управлението на Ердоган са от решаващо значение и по още една причина - ако Анкара отново допусне руски военни кораби да прекосят Босфора, това би представлявало “сериозна заплаха за украинските води”. Това са думи на самия Умеров пред украинското издание Liwyj bereh.

Източник: Свободна Европа

Швеция увеличава военната помощ за Украйна с пакет за 682 млн. долара

Володимир Зеленски с шведския министър-председател Улф Кристерсон.
Снимка: Jonas Ekstromer/TT News Agency

Швеция обяви своя 15-и и най-голям пакет от военна помощ за Украйна от началото на широкомащабното нахлуване на Русия на 24 февруари 2022 г. Той е на стойност 7.1 милиарда шведски крони - приблизително 683 милиона щатски долара.

Този пакет включва:

• артилерийски боеприпаси
• 10 десантни катера CB90
• системи за противовъздушна отбрана RBS70
• противотанкови ракети
• 20 групови лодки
• подводни оръжия
• ръчни гранати
• гранатомети Carl Gustaf.

Шведска самоходна гаубица "Archer" в 45-а артилерийска бригада на ВСУ в района на Донецк.
Снимка: Thomas Peter/Reuters

Причината, поради която продължаваме да подкрепяме Украйна, е въпрос на хуманност и благоприличие. Русия започна незаконна, непредизвикана и незащитима война.

каза министърът на отбраната Пол Йонсон на пресконференция.

Преди това Швеция изпрати своята мобилна артилерийска система Archer, 50 от своите бронирани бойни машини (БМП) Strf 90, както и около 10 танка Leopard 2 и системи за противовъздушни ракети. Сега Швеция ще отдели около един милиард шведски крони за съвместен фонд с Дания за закупуване на Strf 90 за Украйна.

Благодарен съм на министър Пол Йонсон и на целия шведски народ за тяхната подкрепа. Заедно ще прогоним врага от нашата земя.

написа министърът на отбраната Рустем Умеров в своя профил в "Екс".

Президентът на Украйна Володимир Зеленски също изрази благодарност "на Швеция и лично на премиера Улф Кристерсон за днешния най-голям пакет помощ за отбрана [...], както и за присъединяването към военноморската коалиция".

Включените в пакета оръжия и оборудване "отговарят на най-належащите нужди на нашите войници на предната линия", отбеляза президентът.

От началото на широкомащабното нахлуване в Русия Швеция е предоставила военна помощ на Украйна в размер на 30 милиарда шведски крони (около 2.9 млрд).

Украинската армия казва, че има критично недостиг на боеприпаси и снаряди, което се влошава от задържането на помощта от САЩ на стойност 60 млрд. долара.

Източник: Дневник